
Първата ми среща с тях беше в Барселона. Бях решила, че трябва да ги имам, но когато ги докоснах се отказах. Бяха по-тежки и по-твърди от настоящите ми тогава - GEL-Cumulus 20. Колкото и да бях чела и гледала за тях не ми се стoриха удобни. За състезанието Spring360 се сдобих с Roadhawk FF2 и се влюбих в тях . Когато Metaride пристигна в България, нещо пак ми трепна в съзнанието, че трябва да ги имам . Предстоеше ми последния маратон от асфалтовите в българската ми колекция. В магазина реших да ги обуя. От седеж ми бяха големи и поисках по-малък номер, който ми пасна по-добре. Но когато се изправих и се опитах да направя няколко крачки разбрах, че заради дизайна на подметката, стъпалото се измества напред и е по-добре да са по-големи като размер. Вкъщи пак ги обух и установих, че ще ми трябва повечко време да свикна в тях. Събрах си раничката за път, а маратонките обух да ги разтъпкам. За да не се изкуша да ги сменям - не си взех други. В Пловдив се разходих малко по улиците и когато се мръкна реших да се кача на едно от тепетата и да погледам града отвисоко. Тук Metaride издържаха първия си тест за доверие. По камъните в тъмнoто и странната форма на подметката си беше рисковано, но аз съм приключенец. Въпреки че не виждах и не знаех къде стъпвам, те не ме подведоха нита веднъж по сипеите. В деня на маратона сутринта ги обух, стегнах ги повече отколкото съм свикнала за да ми държат глезена, защото съм с тънко, но голямо стъпало. В момента в който се затичах чувството беше невероятно. На всяка крачка получавах цялостен масаж на стъпалото. Крачка след крачка, километър след километър и така до финала. Финиширах за почти същото време като в Барса, но краката се чувстваха супер.

Това наистина са маратонки за дълго бягане. Не са за рекорди и високи скорости, защото са по-тежки, но и рекордьорите не бягат всяка неделя 42км. В заключение ще кажа, че с удоволствие ще бягам с тях през неделя, за да тренирам и масажирам краката си, но ако реша да правя по-скоростни дълги бягания ще заложа на Roadhawk FF2.
