NOVABLAST 3

Това е една страхотна снимка, изпълнена с адски много спомени в общ „размер“ над 3500 км... но лошото е, че след всичкото пренареждане докато направя снимката, която ми харесва, установих, че нямам представа двете маратонки, които са с еднакъв цвят, коя от кой чифт е. Хубавото е, че и двата чифта са на около 900 км, та не е толкова фатално ако ги объркам. Пък и вече ги обувам доста по-рядко от преди. Да не кажа хич.

Миналата есен пък излезе NOVABLAST 2... Виж с тях не се заобичахме чак толкова. Дали заради прясно изкарания Covid и цялостното затруднение и неудоволствие при бягане в месеците след това, или заради нещо друго, така и не разбрах. Не че не им навъртях към 900 км и не ми излезе палецът през mesh-а... но не си купих още 3 чифта, както с предния модел.

И ето че и тази година дойде дългоочакваният момент – пускането на NOVABLAST 3. Към края на септември имах щастието да ги обуя за пръв път за една фотосесия, което, сега като се замисля, се проточи доста, защото от момента, в който отворих кутията, до момента, в който ги обух за пръв път, минаха час-два, понеже трябваше да ги наснимат преди това. Най-дългите час-два.

Първото обуване на нови маратонки винаги е страхотно усещане. Като се има предвид, че обичайните, с които бягам, са все на по над 500-600 км минимум и малко или много подметката се е понабила и вече не е това, което е била при първото обуване, всяка нова маратонка ти се струва като най-меката и най-удобната на света. Само че тук твърдо заставам зад: „тази е най-меката и най-удобната на света“ :D

За разлика от предните два модела, които като ги обуеш, веднага си мислиш: „този номер ми е голям“ и чак като мериш половин номер надолу се оказва, че всъщност ти е окей като номер(просто се усещат някак по-широки), първото нещо, което ми направи впечатление е, че този модел пасва идеално без да стяга. Което веднага пък ме кара да си мисля: „ужас, ще трябва да ги връзвам/развръзвам на всяко обуване“, всички знаем, че това ми е голям проблем (щото съм мързелив), но пък са толкова яки, че някак си ще го преживея.

Общо взето освен, че са доста по-леки от предния модел и са суууууупер меки, друго не успях да разбера от това първо обуване.

Следващите дни естествено валеше, което означаваше абсурд да бягам с тях. Но не чаках дълго, показа се слънце, изсъхнаха улиците и веднага ги обух. Първото бягане беше сравнително бързичко, защото – еуфория. Ъпгрейдът от FF Blast към FF Blast + я прави най-леката от серията. Факт е, че повечето от последните модели на ASICS са със същата технология в подметката, но мога да кажа, че това е една от най-меките маратонки, с които съм бягал. Сцеплението на сухо е, разбира се, перфектно. На завоите се усещаше стабилна като всяка друга асфалтова маратонка, на мокра настилка го тествах последните 1-2 седмици и нямам никакви забележки. Имах едно леко хлъзване и то беше точно когато имаше прясно навалял тънък слой сняг.

Друго, което е променено – езикът. Малко по-различна форма и изключително тънък, т.е. може да забравите за супер досадното изместване настрани докато ходите/бягате. Mesh-ът също е доста по-изтънен в сравнение предните модели, което е супер за лятото. Честно казано дори и на по-студеното време като сложа нормален чорап не усещам студ, но аз като цяло не съм добър критерий относно колко е студено навън, защото на мен винаги ми е топло, така че не гарантирам, че ще ви е супер топлото ако излезете на -10 градуса с тях. Друго свързано със студеното време – не усещам разлика и в омекотяването, не всички подметки се държат еднакво на топло и на студено време, но тук случаят не е такъв.

Дългите бягания няма какво да ги коментирам – според мен за тях е направен NOVABLAST като цяло. Всъщност не мога да се сетя за нещо, за което да не става този модел специално... от леките ежедневни бягания, през интервалните тренировки (въпреки, че не е от „бързите“ модели, дето сами бягат) и дългите бягания... че чак до маратон по павета (ако ти стиска :D). На практика маратон не съм правил с тях, но тази година реших изобщо да пропусна тази дистанция.

Въпреки че METASPEED SKY официално е любимата ми маратонка за асфалтови състезания и само тогава ги вадя от кутията, бях си наумил още с взимането им да тествам NOVABLAST 3 на 21 км на Софийския маратон, така или иначе не бях във форма за PB-та, но пък на състезания винаги се напъвам повече отколкото на тренировки и ми се щеше да пробвам как ще е с тях.

Софийският маратон – имах рожден ден тогава, атмосферата беше супер, не бях ял захар от 30 дни и бях решил, че ще дам всичко от себе си да си наваксам след като финиширам. Точно преди старта ме поздравиха по уредбата за празника и адреналинът ми скочи до небето (добре, че не беше преди това, защото нямах достатъчно бонбони да черпя) и... като пълен аматьор, тръгнах супер бързо и още на няма и 10-тия км усетих, че останалите километри няма да са ми от най-приятните. В крайна сметка времето, което направих, беше много близко до това на полумаратона ми в Кюстендил преди месец, но за разлика от там, където ми беше супер леко и приятно, тук ми беше доста некомфортно. Но към маратонките забелжки имам 0. Дори частта с паветата накрая си беше супер, а не като преди 2 години, когато аз и всичките ми 80 и не знам си колко килограма, решихме да бягаме халф с METARACER-a… Единственото, за което изключително много ме е яд ,е че към 17-18 км не спрях да се снимам с Исуската. Дано догодина е пак по трасето.

Това е общо взето...

Забравих да спомена, че този път има и трейл вариант на модела. Не съм бягал с него, но подозирам, че ще е подходящ за зимата (ако дойде някога).

Весели празници!

Снимки:

@anomaly.bg

@KrisoKPhotography

Личен архив

#AsicsFrontRunnerBulgaria