Равногорски приключения

Равногор е село разположено на 40км от град Пазарджик и на час и половина път с кола от София. Намира се в прекрасен район - между Родопите и Тракийската низина. Ако човек тръгне в някое от четирите посоки от селото ще стигне до местности със страхотни гледки - Гарванови скали, Бекови скали, връх Света Неделя или Червената скала. Селото има собствена мандра, която хич не е за подминаване.

И така - Ravnogor Scorelauf Trail Run. Състезанието се организира за първа година от СКЛА Мисионис. Изборът е между 3 дистанции - 8км, 18км и 40км. Всяка една дистанция предлага страхотни гледки. И тук идва интересното - всяка дистанция е разделена на етапи. Всеки етап е тръгване от Старт/Финала, достигане до ½ от дистанцията и връщане обратно на Старт/Финала. Дистанцията, която бях избрал - 40км се състои от 5 етапа - 5км, 8км, 9км, 13км и 5км. Единственото условие е единият етап от 5км да е последен за всички участници заради състезателната цел. Участникът има право да избира в каква последователност ще премине останалите етапи.

Реших да участвам на това състезание, и по-точно на 40км с цел да усетя какво горе-долу ме очаква на Витоша 100 като терен и денивелация, две седмици по-късно. Разказът за Витоша 100 ще напиша до няколко дни и публикувам тук. Планът беше да пристигна във Велинград предния ден, където ме чакаше Дизела на Ракитово - Тошко a.k.a Тодор Гаралов, който любезно домакинства този уикенд. Сутринта в неделя тръгнахме от Цигов Чарк в 7:00. Около час ни трябваше да стигнем до центъра на селото, където беше Стартът. Времето засега беше с нас. Леко прохладно с малко облаци.

И така СТАРТ в 9:00. Реших да заложа на Fujitrabuco 6, които се оказаха много подходящи за настилката - предимно трейл пътеки с малко асфалт. Планът ми беше да започна с етапа, в който има най-голяма денивелация - връх Света Неделя - 5км с около 300D+. Началото тръгнах с умерено темпо, без да се напрагям много. След около 1км влязохме в гората и след още 400-500м започна изкачване към върха. За съжаление горе имаше мъгла и не успяхме да се насладим на гледката.

Усещаше се, че в гората е още по-студено. Слизането беше приятно. На излизане от гората цялото село беше вече в мъгла. За момент даже се зачудих накъде трябваше да се върна. За щастие не се загубих в този момент. Едно конче ми помогна да се ориентирам. 

Стигнах крайната точка - Старт/Финала, чекирах се, изпих един магнезий + няколко парчета ябълка и обратно за етап 2. Тук се колебаех дали да направя този от 8км, който беше с доста денивелация или да направя най-дългия етап - 14км - Гарванови скали. Заложих на второто. Началото на етапа беше асфалт, който след няколко завоя се превърна в коларски път. На изкачване към гората се засякох с машината Антония Григорова. На влизане в гората се разминах с Борко Чакалов. Времето започна да се променя. Появи се вятър, а освен това и мъгла отново се спусна над нас. Трасето продължи с малко асфалт, след което се стига до една хубава чешма и започва ново катерене в гората. През повечето време се движех сам, в мъглата това беше усещане като в страшен филм. Не след дълго стигнах до разклон с табела Гарванови скали. От там започна леко спускане към едноименната местност. След известно спускане, облечена в оранжева жилетка една жена ме упъти да завия вляво. На 200 метра от завоя беше контролната точка с малък подкрепителен пункт. На обръщането се засякох с Кирил Николов - Дизела. Сами се досещате, че в началото връщането беше нагоре и реших да походя. В равната част започнах да усещам дискомфорт в стомаха. Не бях сигурен от какво идваше той. Започна спускането към първия асфалт и там срещнах Елия. Пожелахме си успех. Времето беше доста по-приятно долу. 

На влизане в селото обаче няколко облака не мислеха да се отказват и вече виждах как дъждът се излива над нас. Спрях за няколко снимки. Гледките бяха страхотни. Малко след това се разминахме и с Тошето. Той беше направил вече и етап Бекови скали. Дискомфортът в стомаха се засили. Усещах и отпадналост. На Старт/Финала беше Макси от Жулистан, който ми даде няколко окуражителни съвети. Пих малко вода, банан, ябълка и хайде към Бекови Скали. Излязох от селото и започна изкачване. Не се чувствах хич добре. Спрях и седнах за малко. Първата ми мисъл да спра до тук се появи. Продължих още малко нагоре, но вече почти нямах сили. Реших да се откажа и да се прибера. Първото ми състезание от 5 години, на което не успявам да завърша. Явно беше дошъл и този момент. 23км и край.

След състезанието започнах да обмислям какъв беше проблемът. Единият вариант беше водата по пунктовете. Не ми допадна от началото. Вторият вариант - липсата на консумация на гелове - разчитах на храна по пунктовете. Равният терен и прохладното време ме залъгваха, че няма да се изтощя кой знае колко. Третият вариант, макар и минимален беше - липсата на достатъчно тренировки през последния месец.

След кратка почивка реших да отскоча до местната мандра и не сгреших. Оказа се, че предлагат супер вкусни продукти. Нямаше да се върна с празни ръце в крайна сметка.

Накрая мога да споделя, че състезанието е много приятно - страхотна организация, маркировка, пунктове, гледки и хора, заради които догодина мисля отново да участвам. А сега напред към Витоша 100.

Снимки: Mitakis Photography