Running life vs Corporate life

Почти винаги след маратонски преживявания, изпадам в дълбоки размисли и вдъхновение да драсна някой ред. Седмицата след любимия ми маратон в Атина, отмина като вятър. Тази седмица си дадох сметка, че “късмет” е дума, зад която стои много труд, лишения и посветеност. Късмет и случайни неща в живота няма - те са измислени от хора, които нямат цели.

Когато преди 3 години избягах първия си маратон се разплаках, краката ме боляха, не вярвах на това, което ми се случва, мислех си, че е шега, едва се прибрах вкъщи. Необходими ми бяха няколко седмици да се възстановя. Движех се като препариран робот, а качването и слизането по стълби, беше мисия невъзможна. Но бях щастлива от постигнатото.

Смятате ли, че това е било късмет?

Не мисля, беше 5 месеца, съчетаване на работа, бягане, семейство и почти не спане. Това беше времето когато прекарвах 99% от празниците на работното си място, за да карам хората да се чувстват добре и да изпитват удоволствие от всяка хапка. Повече от 13 години, отдаденост на хотелиерския бизнес и в частност ресторантьорството, бях “ударила стената”, исках да изляза от зоната си на комфорт, но някак не ми стискаше.

Тези пет месеца, през които лягах късно, ставах рано, бягах всеки ден, наред с всички други обичайни ежедневни задължения, ме изстреляха към един друг етап от моя живот. Накараха ме да повярвам в себе си и да си задам нова отправна точка.

Три години по - късно навлязох в корпоративния живот и избягах десетия си маратон. Пресякох финалната права с широка усмивка и насълзени очи, но се чувствах като птица - волна и с преливаща от щастие душа. За първи път не бях изтощена след любимите ми 42,195км, а като преродена.

Дали това е случайност?

Ами... не е!

Това са три години на подготовка и различни предизвикателства по пътя на промяната, компромиси и лишения в името на главната цел.

Бягането ми даде вяра, вдъхнови ме да повярвам в себе си. Да изляза от зоната на рутината и комфорта и да разперя криле. Бягането ми даде кураж да предизвикам себе си и да навляза в дълбоките води на корпорацията. Да се приспособя към нови правила, нови цели, нови хора.

Бягането ме научи на търпение, защото когато искате да постигнете нещо, трябва да му се отдадете и да вложите цялата си енергия.

p.s. Две седмици по-късно избягах и маратон номер 11 в живописната Флоренция, ама това вече си е лудост.

                                 "Ако скромността краси човека - то лудостта го прави щастлив"                                                                                                                                                                                         @zumzizu_run