Шампионски уикенд с моите електрони

Да запълня колекцията си от медали ми отне 22 години. Този отбор има осем годишна нова история и в годината на безкрая, женският отбор стъпи на върха. Събрани от 17 до 47-годишна възраст, всяка със своята техника, опит и възгледи, но всички с една цел да завоюваме ШАМПИОНСКАТА ТИТЛА. Всичко обаче започна пак с любимият ми кантар, уредът, който 20 години ми помага да поддържам постоянната си форма

10 дни преди важния ден започвам да броя калориите, които приемам. Спирам бирата, сладкишите, междинните хапвания. Вечерта в петък пристигаме в базовия лагер над Марково. Гладът вече много ме мъчи. Към 1 часа си лягаме и нагласяме будилника за 6:00ч. За мое съжаление не успявам да заспя веднага и започна съревнованието на тигърски ревове, изпивам си водата, но тигриците почват да се увеличават. Към 2:30ч ставам до тоалетна, но след това звуците стават по-силни. Към 3:45ч решавам да сляза в трапезарията и да пробвам да дремна поне два часа. В 6:30 пия кафе и си загъвам закуската за след кантара в 9:10 ч. И този път успях да постигна желаните 59 кг. за да придобия право да участвам на LW1X, за да покажа на младежта, че още не съм за подценяване въпреки, че нямах никакви амбиции за медал в тази дисциплина. Е съдбата реши друго. На старта тръгнах зле, но за мое учудване и конкурентките не бяха в кондиция. Моето предимство беше в рутината и липсата на предстартова треска - НОРМАЛНО.

Когато те са се раждали, аз вече съм била скифьорка. И тъй без полагане на никакви усилия се добрах до СРЕБЪРНИЯ МЕДАЛ. След мен остана новото ми партьорче за LW2x което е от едва 2 месеца в този спорт. Браво МИМИ, ти си истински талант. Предстоеше ни възстановяване със студена кола и сладолед. Обилен обяд и следобеден сън. За 2х имахме повече очаквания, но и на нея старта й беше зле. След 500-ия метър вече се бяхме разделили и само ЧУДО можеше да разбърка тройката. Това не се случи въпреки едно мое зверско зацепване на 1700м., което буквално спря лодката и я завъртя почти пенпендикулярно на дистанцията. И тъй - втори Сребърен медал за днес, дано не станат три. 

Предстои най-атрактивната и красива дисциплина в гребането 8+. Тази година само три отбора бяха събрали заветните осем жени, но всички отбори се бориха до последно за по-предно класиране.

Не помня кога битката за разпределение на тройката при 8+ е била толкова оспорвана през целите 2 км. За щастие ЗЛАТОТО се падне на нас. Дълго чакан медал от 8+ и то какъв, заслужаваше си !!! Време е за заслужено БИРАТИРАНЕ. В неделя основната ни работа е да се наспим, да хапнем понички и към обяд да си приберем завоюваните медали. След като се окичваме с максимума от три медала,  традиционно мятаме рулевия в канала, правим отборната снимка и се насочваме към главната на Пловдив за шопинг и турско кафе с кадаиф.