Силата да бягаш в група

Повечето от нас си представят бягането, като индивидуален спорт, където всеки следва своето темпо и „играе“ сам за себе си. В същността си обаче изобщо не е така. То може да бъде отборен спорт, където ефекта на групата е способен да те отведе до нови хоризонти и да ти помогне да надскочиш личните си възможности. В края на сезон 2022 е време да си припомним някои от най-добрите състезания през годината. През следващите редове, ще ви представя част от тях, в които благодарение на хората с които бягах, успях да надскоча моментните си възможности.

19.06 – Витоша 100

Начало на лятото и възможност за първото ми участие в най-голямото състезание за годината. Цялостната подготовка започна месеци по-рано, когато Владимир Георгиев ми представи в най-малки подробности, какво представлява цялото събитие Витоша 100 и емоциите, които съпътстват състезанието. Още тогава двамата решихме да се подготвим заедно, както и да бягаме заедно на самото състезание. Като по-опитен и дисциплиниран от мен, неговата подготовка беше значително по-продуктивна, но въпреки това на 19.06 в 00:00 застанахме на старта с целта да пробягаме цялата дистанция заедно и да постигнем време, което би било много над неговото най-добро и личните ми възможности в този момент.

Началото беше изключително вълнуващо, огромна тълпа от ентусиазирани хора, които са готови да прекарат 12+ часа бягайки, ходейки, дори лазейки около Витоша. С Влади стартирахме с точно подготвен план как да се движим, темпото, което да следваме и приема на храна и добавки по време на бягането. Първите часове всичко вървеше на 90-95% по план, движехме се в график, приемахме нужните калории и се чувствахме много добре. Имахме и съпорт, който подпомагаше целия процес, всичко беше подготвено, от нас се искаше само да държим темпо, да стискаме зъби и взаимно да не си позволяваме да се отказваме. Е на теория звучи лесно, но в изкачването към Чуйпетльово започнах да усещам, че километрите навъртени предишните месеци са били по-малко от необходимите. Въпреки това през цялото време Влади не ми позволяваше да намаля темпото, подкрепяше ме и насърчаваше да продължим заедно, защото откажех ли се тук, сам усещах, че вероятността да продължа соло не е голяма. Стигнахме пункта, презаредихме, починахме малко и с нови сили отново нагоре и към Ярлово. Постепенно започна да се показва слънцето, а това беше момента, който очаквах с огромно нетърпение. След бягане цяла вечер, да видиш слънцето и изгрева е нещо, което те зарежда и буквално ти дава нови сили. Беше трудно да следвам темпото и да гоним графика, но стисках зъби, защото целта, която си бяхме поставили, можеше да бъде постигната само с яко стискане и много зор. Е за съжаление този разказ няма щастлив край. Около 51/2 километър силите ми рязко ме напуснаха и просто оставих Влади да продължи без мен. Въпреки стискането на зъби и желанието да продължа просто нямах краката да държа графика, затова си пожелахме успех и всеки продължи със свое темпо.

В този момент усетих, че това няма да бъде моето състезание, затова с ходене, куцане и на много малко моменти бягане се добрах до пункта на Ярлово, където взех решение да приключа с тазгодишното си участие на Витоша 100 и така след 6 часа групово бягане и 2 часа соло, моята Витоша приключи на 61 км. Без съмнение през 2023 ще се включа отново, като този път ще се подготвя много по-сериозно и с Влади ще направим Обиколката за под 11 часа!

Екиден София маратон – 06.09.2022

Първо изцяло отборно бягане с отбора на Аsics Frontrunner Bulgaria. Изключително интересен формат в който маратонската дистанция се разпределя между 6 членен отбор. В този отбор взехме участие Здравко Иванов, Кънчо Костадинов, Ангел Ангелов, Васил Величков, Иван Иванов и моя милост. Състезанието се състоя в седмицата, когато щях да взема участие и в първия си Маратон, Бургас рън. Точно по тази причина бях с нагласата, че ще направя добро бягане, но няма да се раздавам на сто процента, защото трябваше да бъде в оптимално състояние за неделя и предстоящите 42,195 метра. Тези мисли не продължиха дълго, защото още със старта усетих атмосферата, желанието на всеки да даде максимума. Преди мен започнаха Кънчо, който направи страхотно бягане и подобри рекорда си на 5 километра, Здравко продължи с високото темпо и предаде щафетата на Ангел, който в обичайния си лек и изключително бърз стил направи страхотно бягане. След него беше ред и аз да се раздам.

Взех лентата и веднага хукнах с пълни сили. На мен се паднаха 10 километра, което представлява 2 обиколки. Имах огромно желание да запазя малко сили за неделя, но фактът че бягах в първото си отборно състезание не ми го позволи и се раздадох на макс. Спрях часовника на 37 минути и 39 секунди, което беше страхотен резултат.

Предадох щафетата на Васил, който продължи в същия дух и задържа отличното темпо. Последен беше Иван, който с бягането, което направи ни класира на 5то място при мъжете и време от 2 часа 45 минути и 42 секунди. Удоволствието да участваш в отборно бягане е огромно, винаги даваш повече от максимума и е чудесна възможност да надскочиш моментната си форма.

Бургас рън – 11.09.2022

Първи официален маратон, но както всяко състезание си има и предистория. В този случай избрах точно това място и тази дата за целта, понеже по някаква случайност съм роден именно на 11ти септември. А какво по-запомнящо се преживяване от това да отпразнуваш рождения си ден, бягайки 42километра 195 метра по крайбрежната в Бургас. Пък и след като Ния Йотова сподели, че това е може би най-бързия маратон в България и заявката й за участие в него, решението беше още по-лесно. Така месеците минаваха, подготовката си течеше и с Ния решихме, че ще бъде доста разумно, ако направим график и пробягаме цялата дистанция заедно. Идеята звучеше много добре и се спряхме на темпо около 4:45/50 минути за километър. 

В деня на старта всичко беше готово, всеки опитал неговите ритуали преди всяко състезание, свежи, отпочинали и във форма за избухване. Времето обаче не беше с нас, защото още на старта температурите доближаваха 30 градуса, което е част от формулата за страдане и ходене по мъките. Е това нас не ни трогна и изключително свежи и заредени стартирахме. Първите 10.5 километра преминаха изключително леко, дори държахме малко по-бързо темпо, което разбрахме след това, че не беше най-добрата стратегия, но маратон без грешки не може. Във вторите 10.5 километра отново нещата бяха добри, като изключим факта, че Ния не беше много сговорлива, но бях предупреден още в началото, че когато се състезава влиза в режим, който изисква максимална концентрация. При преполовяването на дистанцията, тя вече беше на първо място при жените, а аз се движех на шесто при мъжете, което беше страхотно.

Все още се чувствахме достатъчно добре и краката имаха сила да ни тласкат напред. Аз имам специалното умение да изглеждам свеж, колкото и трудно да ми е, което смятам допълнително даваше сили и на Ния, защото така заедно си показвахме, че нещата са по план и можем да постигнем целта, която си бяхме поставили. Температурите обаче стремглаво се покачваха и достигнаха до 35 градуса, което беше просто смазващо. Към 30тия километър усетих, че нещата може би няма да се случат и въпреки огромното желание да продължа с Ния се наложи да й пожелая успех и всеки да завърши със своето темпо. Последните 10 километра бяха доста трудни и дори на моменти се наложи да ходя. Въпреки това със стискане на зъби и максимално раздаване на силите, които бяха останали се добрах до финала. Нямах търпение да разбера, как партньора ми в това бягане е финиширал. Тогава видях, как се е проснала на земята и Емо, както и други хора се грижат за нея. Разбрах, че нещата са загрубели, но въпреки това тя е дала всичко от себе до края и е грабнала първото място! Освен това в този момент се е родила и снимката на годината в която Емо я пренася след финала.

Въпреки премеждията, които и двамата имахме през това състезание, лично в мен остава добрия спомен от отборния дух, който и двамата показахме и мотивацията, която взаимно си давахме. В заключение ще завърша с това, че повече маратони на 35 градуса няма да правя, както и амбицията за халф маратон в който с Ния сме се разбрали да избухнем с нови лични постижения.

Пловдивски халф маратон 30.10.2022

Последното официално състезание за сезона и мястото, където щях да разбера до какво води подготовка, която да бъде съсредоточена върху едно конкретно състезание. За целта обаче трябваше и допълнителен стимул, който се появи в лицето на Васил Димитров и баса за шоколад, който бяхме хванали за това кой ще финишира първи. Идеята се зароди от моята приятелка Ками, която реши да попита кой от двамата е в по-добра форма. От там вече нещата бяха ясни на къде отиват…

И двамата бяхме във форма за 1 час и 28 минути, като решихме все пак да бягаме заедно и в един момент да разберем кой колко сили е запазил. Още от самото начало аз се чувствах страхотно и сравнително лесно поддържах темпо, което беше малко над 4 минути за километър, което беше и по-бързо от предвиденото. Васко се движеше малко зад мен.

Около 7-8 километър се изравнихме и продължихме следващите 7-8 километра заедно. Темпото беше добро, като имахме възможност и да разменим няколко мотивиращи думи. В един момент имах лека криза, но той не ми позволи да намаля темпото. Около 16тия километър Васето все пак натисна газта и отвори преднина от около 30 секунди. През цялото време имах зрителен контакт и не го оставях да се отдалечи. Определено бях към края на силите си, но фактът, че го виждах на около 150-200 метра пред мен не ми позволяваше да намаля темпото.

И така до последния километър от състезанието, където се влиза между сградите и вече го виждах за съвсем кратко. В този момент се наложи да надникна доста дълбоко в енергийни запаси, които не бяха много, но все пак взех максимума от тях и финиширах на около 25 секунди зад него с време от 1:25:37. Личен рекорд за мен, като подобрих с близо 6 минути времето си от Софийския халф маратон, който се проведе 3 седмици по-рано, а също така и Васко успя да си подобри личното постижение с повече от минута. В крайна сметка и двамата бяхме изключително доволни от представянето и постиженията, които постигнахме, именно благодарение на взаимната мотивация и енергия, която си давахме. Е той беше малко по-доволен, защото имаше едно суфле от мен, но догодина в Пловдив го очаквам за реванш!