Три маратона за 21 дни

Вечерта преди маратона в София претърпях нелеп инцидент в следствие на който се оказах с разбита уста и цяла нощ не можах да спя .На сутринта неможех нито да ям, нито вода да пия. Но когато силата на мечтите е по-голяма от нас всичко се преодолява. Сложих екипчето и тръгнах към старта . С що годе усмивка се присъединих към отбора и гостите от ASICS FrontRunner (Италия,Швеция,Австрия,Бенелукс...) с които направихме няколко снимки преди старта и всеки се оттегли за последни приготовления. Дори и да не можех да пия вода, да консумирам гелчета и други нещица по трасето, някакси изкарах плана до към 26 км. ииии от там почна бедстването . Жегата почна да си казва думата , крампите почнаха да се редуват в двата ми крака , но аз стисках зъби и се успокоявах , че това все пак е вид тренировка която трябва да завърша . Към 38 км. видях Ванката и Зори Д който бяха тръгнали да ме търсят по трасето . Още от далече почнаха да крещят "Хайде кво се влачиш по това слънце ???" когато стигнах до тях те продължиха да ме надъхват "Хайде няма сега да ходим,ще бягаме към сянката ". ЕЕЕЙЙЙ благодаря им , без тях сигурно щях да се влача поне още 30 мин. в жегата  С големи мъки додрапах до финала и заковах часовника на 4.33.33 . Веднага се проснах на тротоара на сянка , уж за малко , но всички така ме наобиколиха да ме обгрижват , че не успях да се изправя увреме и дойде и доктор да ме свестява . " Споко хора добре съм, ставам " . Здравчи донесе и вода с лимон , но без сламка :) важен аксесоар за мен в този момент . И бира не можах да пийна защото трябваше да се занимавам с бюрокрациите от предходната вечер. В заключение и обобщение на деня ще кажа , че " Не е невъзможно да финишираш Маратон без вода и гелове " . Предстоше ми почивен уикенд за планове и стратегии как да падна под четири часа във Франкфурт . Най-добрия начин е да се събереш с ASICS FrontRunner Bulgaria в събота , да побягаме заедно и да обсъдим всички опции на кафенце . А в неделя се разходих с мама по любимите пътечки на Витоша . Вече съм готова психически да надбягам себеси . Дълго очаквания ден дойде и след като си свърших служебните задължения тръгвам с метрото към летището . Добре , че се сетих да погледна увреме на кой терминал да ходя . ОК ще хвана автобуса до другия :) , но това не е края на драмата,качих се в грешния и той ме подкара към центъра . Споко усетих се навреме и слязъх за да го хванах в правилната посока .Стигнах навреме за чек-ина и мислех , че всичко вече е наред . Да , ама Не . Кацайки във Франкфурт се оказва , че има проблем с метрото и са измислили алтернатива с автобус,но хаоса беше пълен . Добре , че сме свикнали да се оправяме в безредията и се почуствахме като у дома . Стигнахме експото , взехме си номерата , с Ванката си направихме пейс гривни . На моята по съвет на другарчетата написах 4.09 за да не се юрна от старта с неподходящо за мен темпо . И дойде време да се видим с ASICS FrontRunner другарчетата от цял свят на обилна и малко странна за мен вечеря . От тук почна и промяната на моето подготвително хранене преди маратон . Досега винаги съм вечеряла Паста , а за закуска един Банан и едно Авокадо . Сега за вечеря дегостирахме всички основни храни на блок масата и ги натиснахме с много сладолед . Така се натъпкахме,че решихме да ходим доста пеша до квартирата ( абе просто навигацията ни поразходи ) . Аха да си легнем и ни проблясва , че нощес ще сменят времето и ще спим доста повече отколкото сме свикнали . Сутринта се будим без часовник и си делим оскъдното количество кафе (едно на три ) . Изядох си моята закуска и се почна философията с въглехидратите . И започнах уж на шега да си ги набавям (шоколад,бисквити.......и за капак след общата снимка и един брецел) Заставам на старта и се концентрирам върху желания резултат . За мой ужас на 10 км. усещам някаква тежест в краката . Стискам зъби и изяждам едно гелче за подкрепа . На 15 км. ме настигат пейсърите за 3.59 и започвам да се боря със себеси и да се мъча да бягам с тях . До към 30 км. се справям ,но силите ме напускат . Краката ми тежат , почна да препръсква дъжд,часовника ми започва да се разминава с повече от км. с табелите и аз губя вяра в себеси . Но няма да се отказвам , не е в мой стил . Стигайки до 40 км. си поглеждам гривната и се успокоявам , че все пак ща направя PB ( до момента 4.17 е най-доброто ми време ) . Вече съм гроги , но се опитвам да продължа да бягам . Когато виждам на часовника 42.300/3.59 започвам да подскачам от щастие . УСПЯХ счупих бариерата на 4 ч. На финала стопирам часовника иии 4.09.05 :) Две желания изпълнени в един ден . 

Време е за въглехидратно възстановяване . Брецели,Щолени,Пица и Бира разбирасе . Закуската в понеделник е яко Кифли,Кроасани.... Кафеее . Имам една седмица за рефреш и финал на сезона . Петък вечер хващаме влака за Истанбул със сестра ми и доста приятели . Започнах годината на маратоните с Ачо и Ицо в Барселона и ще я завърша с тях . На сутринта сме на абсолютно новата гара и ни предстои ново транспортно приключение с метрото . Бързо разглеждане на експото и хайде към квартирата за настаняване . Излизайки на площада Систъра и Ачо са хипнотизирани от Баклавите и другите сладкиши по витрините . Мятаме багажа и хайде на " турско кафе с кюнефе " . Заредени с въглехидрати тръгваме на разходка по оживените улички . Цял ден изкарваме на множество сладкиши ( Кадаиф,Баклава,Локум,Шоколад....) . Късно вечерта се сещам , че не съм си купила Банан и Авокадо . Добре , че магазина до квартирата е отворен още и има Банани :) пак е нещо . Закуската ми се оказа два банана и пакетче солети(въглехидрати :) ) . 

Пристигаме рано на старта , но аз се размотавам и в лудницата не отразявам съобщението,че автобусите с багажа ще тръгнат 5мин. по-рано.Тамън стигам до автобуса и той хлопва вратите пред носа ми . Настава яка лудница . Множество хора бягат с раници и крещят , но шофьорите са категорични и не отварят вратите си. В колона под полицейски ескорт тръгват . Ужас, ще бягам 42 км. с мешка на гърба . И когато вече съм се примирила с факта, забелязвам един автобус с отворени врати и спринтирам към него . Тамън стигам до него и вратите се затварят . За мое щастие не тръгва веднага и вратата пак се отваря . Мятам мешката със засилка и той тръгва . Няма значение дали ще си я намеря на финала , важното е да не бягам с нея . Маратонът протича нормално , няма драми , няма крампи , но и аз нямам планове за време . От миналата година имам лоши спомени от финала който споделих с всички и който се оказаха грешен кошмар . Поинякога на маратон имаш халюцинации :) . Оказа се , че за мен те са били от 20 км. до финала . Но тази година си оправих мнението за този маратон . Финал 4.28.03 (доволна съм от себе си) .След финала минах през странен масаж и разбрах , че Английския ми не е чак толкова зле спрямо този на масажистите , но се разбрахме някакси . Пак приключение с транспорта към квартирата , но сигнахме навреме за душа и корабчето по залез . Гурме вечеря на пристанището преглътната с "йени раки " . Бърз шопинг на сладкиши за подаръци и хайде към влака . Приключи : не само Маратонската , не само Състезателната , но и Спортната година за мен . От понеделник вечер се оказах на домашно лечение за две седмици , а след това ми предстоеше дълго възстановяване , без ясна представа кога ще мога пак да се движа нормално и ще мога да се радвам на любимите ми #RunRowOm #СвободенЕлектрон .