Витоша 100 - трети път за щастие

100 км са предизвикателството за всеки бегач на дълги разстояния . Не е малко разстояние, но това трасе е напълно бегаемо през цялото време. Зависи колко си подготвен разбира се. За мен това беше трето участие и до последно нямах големи планове и цели. Постижението, което направих миналата година беше доста добро и не вярвах, че мога да надмина себеси с оглед на моментното си физическо състояние. Все пак намерих опорна цел в идеята да пейсвам Здравко и така хем той да преодолее трасето, хем аз да се боря за ново лично постижение. 

Поставихме си цел, която не беше непостижима, но все пак трябваше да се напънем. Бегаческите ни възможности са еднакви с оглед на това, че той е по добър на изкачването, а аз на спусканията и рутината на дълги дистанции. И така дългоочакваната нощ дойде. Всички от ASICSFrontRunner Bulgaria отбора бяхме надъхани и разделени по двойки за да си помагаме по трасето. На старта направихме по няколко снимки с различни приятели, дадохме традиционното интервю за ТВ и застанахме на старта.

На първа контрола - Тихия кът бяхме по график, а 2км. преди втора контрола - Владая разбрах, че Здравко не се движи с мен в групата, но нямаше как да отбия и да го изчакам. Стигайки до пункт Кладница все още бяхме в графика, но той имаше проблем с крака и каза, че не може да бяга толкова много и ако искам да продължавам без него. Нямах голям избор. Бях много мокра вече от топлото време, в 3:30ч. през нощта. Трудно ми беше да оставя Здравко, но щях да замръзна, ако намаля темпото в този момент. Стигайки до трети пункт  - язовир Студена, вече бях на ръба на времето което си бях планувала .
Взех си нещо за хапване, изпих чашка кока-кола и хайде беж . На изхода от пункта видях Вадим, който се беше контузил и ми пожела успех. Помолих го да изчака Здравко и да го прибере с него. Предстоеше ми най - неприятният, но и най-носталгичен участък (12 км) асфалт. Това беше и първата точка от трасето която трябва да ъсъвършенствам за да подобря времето си. Уви и този път не ми се получи бягането, но все пак записах подобрение на сегмента. 2-3 км преди пункта(40км) започна да ме боли десния глезен , нооо това не беше всичко . След около 1км ме заболя и лявото коляно за баланс и пълна агония. Реших да не рискувам и веднага изпих едно хапче за болката. На пункта заредих с вода , хапнах и задължителната чаша кока-кола.

Бързо преобличане, парфюмиране и тръгвам да гоня Виктория, с която се видяхме на входа на пункта . Предстоеше ми най-хубавият участък от трасето. Вече беше светло, започна да се стопля, а гледките във всички посоки са прекрасни. От тук вече започнах да се движа с хората, които ще са покрай мен до финала . На междинния пункт, където ни очакваше Любомир Палакарчев имаше лешници и безалкохолна бира. Снимах ги за спомен, отворих Фейсбук, за да ги споделя и хоп - изненада Здравко се е тагнал на с.Боснек. Това ме успокой малко, че е добре и много се зарадвах, че се е събрал и е продължил. 

Стигайки до пункт Ярлово вече знаех, че глезена няма да ме слуша. Свалих чорапа и го намазах с охлаждащ гел, надявах се да ми размине. Уви и това не помогна. Вече започна същинската част наречена БЕДСТВАНЕ a.k.a АГОНИЗИРАНЕ. До Брезите бяхме заедно с Вики. Там аз предприех последни мерки за глезен - изпих още едно болкоуспокояващо и го вързах с ластичен бинт. Докато се омотавах даже пророних няколко сълзи - дано успея да стигна до финала. Излизайки от пункта видях Славена, която ми докладва, че Здравко е добре и с другия си пейсър е тръгнал от Ярлово. Оставаха ми още 23 км, като осъзнавах, че въпреки това, че покрай мен има хора, с който взаимно се подкрепяме е много важен и личният пейсър. Миналата година моя (Здравко) ме изведе неусетно до финала, а аз тази година го зарязах още на първите 23км :( . Криво - ляво се добирам до пункт Бистрица където има прясна домашна Лимонада и истинка кока-кола, слагам си лимонче в чашката тръгвам леко да ходя и да си отпивам по малко.

Не след дълго ми дойде power-a и тръгнах да бягам. Ееееми това продължи само няколко км, но все пак е нещо. Стигайки до Симеоново и виждайки как Мечката на Хармоника е припаднала от умора и жега на един стол, знаех вече, че предстоеше най-тегавият участък, който и тази година не успях да преодолея без да мрънкам. Стъпвайки на паважа на вилна зона Бояна вече знаех, че финала е близо и пак започнах лекично да бягам. Ноооо къде е финала??? Колкото и да бягам него все го няма както всяка година. Да не са го преместили!!! Ето го най-после, събирам последни сили да се усмихна на хората, които са покрай загражденията, чакат свои близки и приятели и пляскат на всички финиширащи. 

ФИНАЛ за 15ч и 18мин. 

Цял час и 13 мин. по-зле от миналата година, но все пак и тази година успях да стигна до края. Ето ги и Зорница Х и Иван, които ме посрещат и започваме да си разказваме кой къде и как е БЕДСТВАЛ. Финал и за Вики, която тази година е 3-та на Дуатлона. Сашо е втори във възрастовата си група и отдавна е забравил, че е бягал днес Изкъпан и с Люли под ръка идва за награждаването. 

Най после се задава и Здравко с двамата си пейсъри. Супер, успя да преодолее 98км, въпреки че тази година не му върви в дългите бягания. Размаза се на една постелка и започна да се тагва и хвали във всички социални мрежи. БРАВО на всички приятели, познати и непознати който стигнаха до финала, а на другите пожелавам догодина да са Финалисти. ЩЕ СЕ ВИДИМ ПАК!

Снимки:

@Krisok Photography

@Пламен Давидов