Витоша 100км - един позакъснял разказ за силата на волята и битката със страховете

Хората казват, че има места, които поне веднъж в живота трябва да посетиш. Е, при бегачите важи същото правило, но тук има състезания, на които поне веднъж в живота трябва да участваш. Такава е и Витоша 100км - най-достъпната, приятна откъм денивелация, атмосфера и емоции планинско-шосейна ултра (все пак асфалтът си е асфалт, и то най-неприятната част от цялото трасе.

Първата ми мисъл да участвам на Витоша 100км беше през 2017г. - най-продуктивната ми година откъм състезания и резултати. Тогава имах известна подготовка, но според мен не беше достатъчна, за да завърша 100км състезание. Забравих да спомена, че това беше годината на крампите. Представям си какво щеше да стане ако бях стартирал. Е, не стартирах. 2018 година, Надето, моята прекрасна съотборничка упорито настояваше да се пусна, ей така без очаквания. 2018 - беше напълно нулева година откъм откъм бегачески постижения, състезания и тн. Е, и тогава не се пуснах. В началото на 2019 година си казах, че и тази година сигурно ще пропусна Витоша 100. В края на Април, Надето пак започна да ме приканва да се регистрирам. Даже ме увери, че ще я пробягаме-ходим заедно. Казах си - Е, добре, нека опитам. Подготовка откъм обем, денивелация - клоняща към нула.

Денята е 15-ти Юни, 23:30ч., почти целият отбор на ASICS Frontrunner Bulgaria е на старт-финала. Време е за снимки, надъхване, последен разчет на времена и пунктове.

00:00 - старт. Времето е страхотно, нито топло, нито студено. Оставих си ветровката все пак, и стартирах без нея. В цялата суматоха, загубих Надя. Тръгвам с надеждата да я открия в първите 2-3 километра.Стартът е бавен, не си давам зор, поздравявам се с повечето познати лица и след 1.5км срещам Надето. Продължваме заедно, като Ванката решава да се движи с нас. Зори Х и Вадим са напред. Минаваме Белята вода и Ванката решава да настигне Зори и Вадим. С Надето продъжаваме да поддържаме сравнително добро темпо, като за 14ч време. Пристигаме на Владая, пункт 1 - зареждаме гориво, сменям лепенки, вода и продължаваме. Следва стеснен участък до пункт Кладница, в който се движим в индианска нишка. Тук усещам лек дискомфорт в едното стъпало. Бавно и славно стигам пункт Кладница на 23км, Надето ме чака там от 5 минути. Засичам Славена на пункта. Споделям с двете, че обмислям отказване. Надето естествено ме гледа с бялото на окото и само изпуфтява. Славена предлага да хапна и да продължа. Решавам да продължа, сменям тениската и тръгвам по асфалта към Студена ходейки. По пътя срещам познати лица - Алекс Вуков, Яна Гиндева. Минаваме покрай импровизиран пункт с огън от Божо и Пирин Галов. В 4:40 сутринта някъде стигам пункт Студена. Там е Вадим, който за съжаление е спрял. Коляното не му позволява да продължи. Аз се чувствам добре вече, хапвам и продължавам отново по асфалт - така известния асфалт до Чуйпетлово.

По пътя към Чуйпетльово се запознавам със Стоян от Пловдив и Ани от Перник. В разговори стигаме Боснек, след което те забързват напред. Към 7:30 стигам Чуйпетльово, доста облекчен, че този асфалт приключи. Зареждам гориво и с бодра крачка тръгвам да катеря към Ярлово. Времето е супер. Изоставам доста от графика вече. Горе трасето съвпада с Палакария Трейл серията, което донякъде ми носи допълнителна енергия. Вече съм в познати води. Тук вече се замислям колко остава до пункт Ярлово. Имам уговорка с Десо да ме чака там. Слънцето започва да напича. Срещам отново Алекс и приятелката му. След 20-30 минути минавам покрай импровизиран пункт с главен герой Любомир Палакарчев. Взимам малко стафиди и продължавам. Като цяло теренът е предимно спускане и това не ми допада. Десо ми звъни към 9:30ч, че ме чака на пункта. По мой сметки остават 10 минути до там. 

Е, грешно съм смятал - 30 минути ми отнема да стигна до Ярлово. Пристигам на Ярлово, оставам разни ненужни вече вещи, хапвам и с Десо тръгваме към Ярема. Движим се сравнително добре. Изпреварваме доста хора, а слънцето вече не се търпи. На Ярема, а и след това вече съм доста изтощен, слънцето си казва думата. Нямам търпение да стигнем пункт Брезите (75км), там е Славена, която ще допълни съпорта ми до финала. Излизаме на асфалта преди Брезите, минава 12:30. 14-те часа вече са мираж. Пристигаме на пункт Брезите към 13ч. Изпивам малко Кола, електролити и продължаваме със Славена и Десо. В началото темпото е лежерно, но настроението е приповдигнато. Малко след Железница усещам прилив на сила и започвам да подтичвам. 3-4 километра - пак е нещо. Лека, полека стигаме пункт Бистрица. Досега съм подминал поне 10-15 участника. В бодро темпо продължаваме към пункт Симеоново. От време на време успявам да събера сили за 4-5 километра бягане. Продължавам да задминавам участници минали преди мен. Пристигаме на пункт Симеоново. Има ДИНЯЯЯ! Там е Мария и други познати фигури, като Мечокът например. След малко диня и сок от бъз - напред към пункт Драгалевци, не остана. Почти не усещам кога сме стигнали Драгалевци. Питам за лепенки, настава суматоха, след което решавам да продължа така. Тук вече времето сякаш спря. Стъпалото отново се обади. За около 30 минути стигаме на бул. България. След завоя е Финала. Приливът на сили се увеличава. Искам да финиширам преди 17ч. Е, не успявам - 17ч и няколко минути.

Ами това беше - емоцията е голяма! Спомените незабравими! Благодаря ти Витоша!

Ще се видим догодина :)

П.П. Напрегнатото лято не ми позволи да напиша този очерк по-рано. Благодаря на всички за подкрепата по трасето и на старт/финала!