Завръщане към бягането

Последните месец и половина се бях разделила временно с бягането поради контузия, което породи създаването на списък „За и против бягането“. Разработката на списъка беше в стил „гроздето е кисело“, за да ми помогне психически да преодолея въпросния период на раздяла.

Предимства на това да не бягам:

1.Не си следя постоянно метриките от часовника.

Когато тренирам активно, всяко едно покачване на пулса ми от 47 в покой на 65 в покой ме хвърля в мрачни размишления за това как вероятно карам скрит Ковид, който ще срине представянето ми на състезанието в неделя.

Когато не бягам, не се интересувам от никоя статистика или прозрение на Гармина ми. Няма предупреждение на часовника ми, което да успее да ме разчувства, особено това за качеството на съня ми, което най-мразя да го виждам, когато усилено се готвя за някое състезание.

Когато не бягам, гледам на нещата много по-леко:

2.Майка ми е щастлива, че „най-накрая съм позагладила косъма и приличам на женче‘, а не на онзи тракащ скелет, асексуален скелет, който съм, когато бягам“

АЗ В МАМИНИТЕ ОЧИ, КОГАТО БЯГАМ VS  АЗ В МАМИНИТЕ ОЧИ, КОГАТО НЕ БЯГАМ

3.Съпругът припява доволно втори глас на майка ми. Поналятата ми фигура по време на бегаческата ми почивка му носи носталгия по Златния Век, преди въобще да започна да бягам, когато по мен още е имало какво да се пипне, а не като сега - само „рагу, възлести вени и жили“.

4.Количеството Имодиум, с което тровя организма си спада от 3 таблетки всяка състезателна неделя до нормалното – 1 таблетка от дъжд на вятър.

5.Спестявам минимум 200 лева месечно от добавки. Всъщност ги избивам, че и доста отгоре с посещения при физиотерапевта, така че тук положението е реми.

6.Свободна съм, дори бивам насърчавана, да се срещам с нови спортове – плуване, колело, фитнес. За съжаление, запълват празнината в сърцето ми, колкото би го направила и забивка за една нощ. (Кълна ти се, мило бягане, през цялото време, докато го правех с плуването в басейна, си мислех само за теб! Срещам се с други спортове само, за да съм изгубила възможно най-малко форма като се върна при теб.)

Предимства на това да бягаш:

1. БЯГАШ.

Както виждате, първа и единствена точка в полза на бягането, накланя везните убедително в негова полза .

Когато след месец и нещо почивка, решавам, че контузеният ми крак е достатъчно подобрен, за да започна да бягам, започвам само с 20 км кросче на седмица.

Никога до сега не съм спирала да бягам за такъв дълъг период и ми е ясно, че съм изгубила форма. „Нормално е“, повтарям си. Страх ме е да направя едни интервали например, че да видя докъде се е разпрострял неблагоприятният ефект от нежеланата почивка. Затова решавам да способствам плавното ми връщане в света на бягането, чрез маратонки, подходящи за целта.

Какво имам предвид под „маратонки, подходящи за целта“ ли?

Такива, които ти дават лъжливото усещане, че си малко по-бърз, отколкото наистина си. Малко подсилване от карбонова пластина няма да навреди нито на нащърбеното ми от дългата почивка самочувствие, нито на омекналите ми мускули.

От друга страна топ маратонките си ги пазя само за състезание. Не искам да скъсявам живота им с разбягванки и фартлеци в парка.

Един-единствен модел обувка отговаря и на двете изисквания, които звучат на пръв поглед взаимно-изключващо се. ( Хем да има карбон, хем да не ми е жал да ги хабя за тренировки)

Става въпрос за маратонката Magic Speed. Този модел се води скоростна маратонка, тъй като в предната част на подметката има вградена карбонова пластина.

Ако трябва да бъда честна обаче, с първото поколение на Magic Speed не успяхме да се спогодим. Основните ми проблеми с тях бяха два. Първо – един досаден укрепващ пластмасов държач на петата, ми жулеше яко глезените. Второ- поради липсата на достатъчно омекотяване, след 5тия км бягане, стъпалата ми започваха да се набиват. Не можех да разбера какво толкова им хвалят приятелките ми. Знам, че за всеки крак и за всяко бягане си има маратонка, както и че няма универсална такава. Но просто Magic Speed 1 не бяха „моето“.

Имайки предвид горе-посочените ми нужди ( все пак маратонките са карбонови), бях решила да изтупам от нафталина старите Magic Speed и да започна да се връщам към бягането с тях. Съдбата се намесва в моя полза. Точно тогава на хоризонта се появява второто поколение на същата маратонка – а именно Magic Speed 2.

Още на външен вид втората версия на “Меджика“ ми напомня много повече на любимите ми MetaSpeed, отколкото на предшественичките си. Това ми дава допълнителен стимул да започна отново ежедневните ми структурирани тренировки с тях, вместо с „майките им“.

Докато кросчетата ми се получават, положението с каквито и да е скоростни упражнения е отчайващо. След 2 седмици кросчета, решавам да изпробвам едно фартлече: 10 пъти 1 минута бързо бягане през 1 минута ходене. Дори не леко бягане, а ходене.

За първия си тестови фартлек съм се запасила с пълен арсенал от чийтърски похвати. Освен на карбоновата пластина, разчитам и на втори нечестен инструмент – бягам на полянката на Спринга, в посоката, която часовникът ми ( пак започнах да се съветвам с него), отчита с 5-7 сек по-бързо от реалността на километър.

Дори и комбинацията карбон+ бягане по часовниковата стрелка на Спринга, не помагат. Скорост, която в добрите ми времена поддържам за 5км, сега едва я задържам за минута, през минута почивка. Респектирана съм от самата себе си, че преди контузията, съм можела да бягам 5 км с такова темпо.

Сега нямам не само въздух, нямам и крака. Изкарвам до края на тренировката на единия инат. Като си погледнах след това сплитовете в Страва щях да ревна, а отгоре на всичко получих и мускулна треска.

Колко бързо тялото ни губи способностите си!

Давам си кураж, като си повтарям всички клишета, които, може да са клишета, но ми помагат психологически. Мисли от рода на „Нещата не ти се случват НА теб, случват се ЗА теб“ ми дават сила. Най-освежаващо ми действа мисълта, че каквото и да е темпото ми – поне мога да бягам. Само преди 3 седмици болката в крака ми правеше и леки 2 км невъзможни. Оттук натам, тръгвам от дъното и, живот и здраве, ще градя само нагоре. И преди ми се е случвало, не е краят на света.

Всичките ми бягания в момента са с MagicSpeed 2. Тази седмица направих доста по-сериозен фартлек и въпреки много по-доброто ми средно темпо, бягането ми вървеше леко. Часовникът ми за пръв път от два месеца ми каза добра дума: променя тренировъчния ми статут на: Productive.

Продължавам по дългия път, който ми предстои да измина до достигането на удовлетворителна форма. Надявам се скоро да си обуя и състезателните маратонки.

Дотогава ще разчитам на второто поколение на Magic Speed. Карбоновата пластина, която в първата версия на обувката беше само ½ и разположена в предната част, сега е вградена по протежението на цялата обувка. Втората разлика с MagicSpeed 1 е омекотяването, което в първата версия на маратонките за мен лично липсваше. При MagicSpeed 2, карбоновата пластина е плътно гушната от двете страни от 2 слоя омекотяваща пяна Flyte Foam Blast +. И най-важната поне за мен разлика с предшественичките на модела е премахването на досадния пластмасов елемент, обгръщащ обувката откъм петата, който жулеше глезените ми. Всички тези подобрения в оригиналната обувка са правени сякаш изрично следвайки моята обратна връзка.

След отстраняването на всички тези елементи, които не ми бяха по вкуса, MagicSpeed 2 за мен е идеалната обувка за скоростни тренировки.

Да, няма го отскокът, който ти дават състезателните маратонки, няма го и моментът на съхранение на енергията. Но тези неща си идват на съответната цена, при маратонки от по-висок ценови клас. По скалата съотношение цена/качество, оценявам MagicSpeed 2 може би най-високо от всичките маратонки, които притежавам. За мен това са обувките, които хем ми помагат да бягам по-бързо по време на скоростните ми тренировки, хем не ми е жал да ги амортизирам за тренировки, тъй като идват на достъпна цена за скоростен модел.

Така че, имам си перфектните съюзници по пътя ми към възстановяването на бегаческата ми топ форма. Това са MagicSpeed 2, както и подобрената работа на сърдечносъдовата ми дейност, с която разполагам в момента, благодарение на плуването. С плуването нещата се оказаха подобни и на останалите кратко-трайни забивки в живота ми, а именно: взехме, че се харесахме за по-дълго.

MagicSpeed 2:

*Тегло – 200 гр. за женския модел ( 238 за мъжкия)

*Височина на подметката – 31 мм на петата, 24 мм на пръстите

*Дроп – 7 мм